I. Учителят Дънов за религията,

духовенството и църквата

1. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учени­ците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Новият живот", държана в читалище „Надежда" на 19 август 1922 г., гр. Търново, 10 ч сутринта, с. 22-24:

„Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят?

Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на хрис­тиянството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истина­та, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В как­во се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам. Ние трябва да се отли­чаваме. Следователно този държавник казва на духовенството тъй: „Вие тряб­ва да убедите съвременното общество, да наложите вашето влияние, за да прес­танат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена..." Туй го казва един практичен, английски ум. Туй не е упрек. Аз, когато говоря за духовен­ството, не разбирам нашето духовенство. Аз казвам: принципално трябва да разрешим въпроса - или със сила, или с любов. Няма по-велика сила от Лю­бовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. Това са опити, ко­ито сега прилагаме. И аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, кои­то аз проповядвам. Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази систе­ма, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои - че религията не е потреб­на. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква рели­гия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующото свое възражение: Ако действително религията говори за една по-низша култу­ра, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква - това не е за упрек, - ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип.

Сега, за нашето учение, някои казват: „Вие сте сектанти." Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които под­държат стария живот, те са сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има съзна­ние, като види една мравка, трябва да й направи път. И ако един човек има такова съзнание, че може да направи път на една мравя, ако неговото съзна­ние е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят."

2. с. 35-36:

„Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те тряб­ва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвремен­ното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала. Първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина, ще об­мислим и ще решим въпроса какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близко до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпро­си, за Бога." Ще кажете: „Той иска да излага владиците." Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито- покрито."

3. с. 50-52:

„А вие казвате: единственото нещо, което може да ни спаси, е: „Повяр­вай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти и домът ти." Не, трябва да възприемем всички любовта, която може да ни спаси. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм първият, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъно- визъм", какво може да донесе „дъновизмът" и какви методи да употребят про­тив нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов?" - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: „Иска­те ли да стои Дънов в България или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква." Но докато народът не се про­изнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродав­но, но каквото говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а , не свещениците създадоха българския народ. Следователно българският на-1 род каквото говори, то е важно.

Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя.

Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я. Българинът е практичен. Той казва така: „Този човек защо работи, за пари или без пари? Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо." Щом работи без пари, той започва да изучава. Българинът е практичен. Туй е практическа фи­лософия вътре в живота."

4. с. 53:

„А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви са тия религиозни хора? - евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата!" В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже. че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта - за млади и за стари, и за учени, и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват. И сега иде ден на възкресение. За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам."

5. с. 56:

„Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас."

6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Ананий и Сапфира", държана на 20 ноември 1921 г.,с. 155-156:

„Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следующият: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество, като Бога ме смятали. Бог ли съм? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? - Да любиш като Бога. „Благ е", казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора, без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с любов. Не само аз, но всички да бъдат божество. В какво отношение? Ако имам любов, божество съм, а без любов - тогава съм един паяк, и паяжината ми може да бъде отнесе на от вятъра. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвувам заради Него.

Какво противоречие има тук? - „Ти не трябва да се правиш божество." Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И Писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени." Павел казва: „Подра­жавайте на мене, както и аз подражавам на Христа." Като Бога трябва да бъде­те. Да бъдем благи, както Той е благ. Да бъдем милостиви като Него - това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Гос­под сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира Той; сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръсто­ве. 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Йерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи.

Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Йерусалим? На всеки километър - турете 10 хил. км - по 6 души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие Своето учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има 100 милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше 60 хиляди, сега ще има 100 милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове. И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват; и от този свят, от тази култура, няма да остане ни помен! Това е великото решение на небето, на Бога, на ангелите, на светиите, това е решението на всички добри хора - да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново небе иде и нова земя иде! И младите трябва да погребат старите!"

7.с. 157:

„Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек или дяволът?" Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори - дали Хрис­тос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? - На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм; ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца да имате моя ум и моя стремеж. Всинца да говорите като Амриха. Като излизат думите ви, да бъдат сладки като мед, и кристални, като росни капки. Като дойда при вашия чучур, като пия, да кажа: „Колко е хубава тая вода!" Този чучур, аз го считам плод на слънчевите лъчи.

Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, а всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела, и те ще се изменят, ще се явят нови тела, и светът ще се измени. Ще кажете: „Свърши се, няма живот вече!" Но вие още не сте живели. Отсега нататък иде животът. Небето трябва да дойде на земята, че да заживе­ем ние в Любовта. Да има две сладки думи, че като каже мъжът на жена си една дума, да й падне като мед на сърце. А сега имате ли вие тия капки? А-а, носорогът докато е в света, няма."

8. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф­ски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 яну­ари 1922 г., с. 312-314:

„Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те?" Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв под­слон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недора­зумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква?" Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че врати­те на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вра­тата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази цър­ква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и бла­гост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?" Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? - Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха. Пос­ле има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони, и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но, ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън. Вън вие, които продадохте името Христово, идвате да служите за пари, да ги събирате във вашите котлета! Христос не умря за пари, Христос дойде да служи в името на Божията Любов и Мъдрост, за да възкръси хората. Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божес­твени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение.

Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква?" Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли?" - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш?" - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. - „Как?" - Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Не съм от тях, та да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката. После дойде една жена, която ми целуна ръката. Казвам си: Е-е, това внесе в него съблазън. „И той е един от владиците" - помисли си гостенинът. След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях - да не се ръкува, и му казвам: „На добър час, хубаво мислиш."

9. с. 315:

„Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на френци. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън, на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг, от 2000 години насам, не ви е говорил. Защо? - Защото аз любя Бога, защото Му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да Му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички мо­жем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си.

И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да Му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Мои­те думи са малко символични, но истинността им е отвътре."